Намерих мисъл с формата на щастие.
В зелено ъгълче от тишина и расне....
О, как само бързо расне до слънчев лъч,
пронизал ми съня, до стрък тревица
с маргаритки топли, до дъх пристанал
в капчица роса и до щурчето с пролетните
ноти, които искам с глас да изразя.
Открих местенце, Само мое, Тайна е.
Издавам, че ухае на звезди, на люляк
който посадих отдавна и истини му шепна,
да цъфти.
Полъхне ли, навред хвърчи глухарче, ...