Есента помаха със ръка на лятото,
леко му намигна, свирна със уста,
сложи си кокетно короната, златото,
и с лятото тръгна, ръка за ръка.
Тичаха в полето, в китните градини,
и водите езерни плискаха в брега,
галeха децата, в небесата сини
стрелкаха се птици, сбрани във ята.
Есента посегна с топлата си длан,
с четка във ръката с лек замах докосна
пищната палитра с колорит подбран,
сякаш в двора баба чергата си просна. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up