Моето циганско лято

Jun 24, 2011, 11:36 AM

Poetry » Phylosophy

435 0 0

МОЕТО ЦИГАНСКО ЛЯТО
Припичам се на октомврийско слънце...
И като восък аз съм разтопен...
Мечтая си като кълнящо зрънце
да видя този хубав свят под мен.
Щастлив съм, че съм в циганското лято,
че слънцето е истинско за мен!
Душата ми сега цъфти богато
и чувствам се "Човекът устремен"...
О, слънцето сега не ме изгаря.
И лавата му не се сипе в мен...
Душата ми широко се отваря, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Random works

Мой задъхан живот
Fear Not

Fear not the words of beautiful liars, of snakes and of time-consuming vampires. Fear not the slithe...
Rainy

Deep in my soul rainy drops are falling. Deep in the broken heart - there is a sorrow. How many tear...
Scene after scene

Scene after scene I fade away… and blend in the end But when will I see them? When Will I be able to...

More works »