Моето мъжко момче
Моето мъжко момче,
старо почти като мене!
Вечно навън го влече,
глътчица въздух да вземе.
Сутрин с петлите се буди.
Слага набързо кафето.
Връща се, да ме събуди,
с табла, димяща в ръцете.
Щурчото той! Ето, пак
хитричко ми се присмива.
Сякаш забравил е, как ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up