keisi (Еми)
30 46
May 6, 2010, 11:33 PM

Моето слънце 

  Poetry » Love
800 0 0
След залеза ми уморен
отново слънце пари,
отново с грейнали очи
света погледнах ярък.
Любимо слънце ме спаси,
изгарящо сърцето ми изстрадало.
Замръзнали ръцете ми от лутане
и подлостта на тъмните души
отново бяха нежни и готови за отплата.
Сърцето ми от ледени кристали прободено,
възкръсна и затопли тялото ми досега отчаяно.
Ти, слънчице, си моето спасение и топлият ми ден, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Еми All rights reserved.

Random works
  • АнгелинаМихайлова (Ангелина Михайлова) Слънчева обич
    Слънчева обич
  • Яким (Яким Дянков) Fall's Laws
    Like every autumn Fading is awesome. One final journey starts up when the summer is gone. Down Life ...
  • Nebula_Of_Poetry (Nebula) Song of Solomon
    July’s heat is cruel and wild, a fevered breath, both dark and vile. The earth yawns wide, the chasm...
  • sauronboab (Борислав Ангелов) The tower of gold
    The fire is burning the tower of gold. the old throne is fallen, the new throne too bold, the fortre...

More works »