Моето слънце, незнайно защо
всяка сутрин от запад се буди.
А луната седи и се чуди -
как така?! Толкова ли объркан света е?!
Моето слънце, незнайно и как,
само във мойта усмивка искри.
Пеперудено-сладка била е нощта,
а навън вече снегът заваля...
Моето слънце, незнайно защо,
в очите ми своя слънчев лъч праща.
Моето слънце утрото ще дочака,
със своята слънчева нежност да ме разбуди...