Моето утре

Feb 8, 2009, 8:05 PM

Poetry

832 0 3

Всяка сутрин красива
отломки от пода събирам.
След нощен кошмар се опомням.
Господи, още съм жива!
Синевата нахалос раздава
копнежи, които отпивам.
Солени са малко, признавам,
но вкусът им жажда разпалва.
Дори и да знам, че ще падна,
слепешката вятъра яхвам.
Опустошена макар да съм, вярвам -
да гониш мечтите си струва. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Моето утре

Want to read more?

Random works