Моето вътрешно "Аз"
МОЕТО ВЪТРЕШНО "АЗ"
Седя над бутилка червено вино
и съчинявам куплети,
а в главата ми мисъл: "Дано
да се удавиш, поете!
Твоите стихове кой ще чете?
Хората гладни заспиват.
Ти си едно остаряло дете" -
вътрешен глас се присмива.
"Мислиш, че хората чакат сега
твойте сълзливи памфлети?
Пълни са с фалш и лъжлива тъга
и намирисват на вехто".
Моето вътрешно Аз ме кори,
дето съм тъй старомоден.
Хайде със него върви се бори
и се наричай "свободен"!
Искам да пиша за скръб, за печал,
за неживяната младост...
"Кой го е грижа, че ти си живял
своето време нахалост?!
Я се огледай! Животът кипи
и разрушават се схеми.
Цяла Европа се срутва, а ти
човъркаш си твойте проблеми."
Ставам от стола: - Не може така
да се намесваш нахално.
Сядам и вземам перото в ръка,
и съчинявам банално:
"Моя любима, виж колко сълзи,
в мрака, за тебе аз лея.
Спомен за мене поне запази:
друго да искам - не смея."
"Стига! - обажда се моето Аз. -
Вече петтарка е хляба!"
- Ах, ти, нахалник - казвам на глас. -
Да се намесваш - не трябва!
Ала размислих: този обесник,
май с пълно право ме хока.
Ето, че пише във вчерашен вестник:
"ОТНОВО ЩЕ ПОСКЪПНЕ ТОКА"
Тук, по-надолу: "БОЛНИТЕ ЧАКАТ
НОВИ ЛЕКАРСТВА ОТ ДАНИЯ"
Букви големи крещят по-нататък:
"СПОЛУКАТА Е САМО ПОЖЕЛАНИЕ"
Аз досега за какво ли съм хленчил?!
Я колко много проблеми!
Те ме връхлитат и гледат ме втренчено,
доста реални и земни.
Моето вътрешно Аз тържествува:
"Разбра ли кое е печално?
Твоите дребни проблеми не струват.
Кризата, братче - това е реалност!"
12. 08. 1991 г.
Габрово
© Румен Ченков All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Поздравления!!!!!!!!
-
Наистина чудесно! Много ми хареса! "Страхотно е човек да се вглъбява, но трябва и да оцелява!". Поздрави от мен!
-
Моето вътрешно Аз тържествува:
"Разбра ли кое е печално?
Твоите дребни проблеми не струват.
Кризата, братче - това е реалност!"
Вечно актуално!!!И много познато чувство!
Поздрав!!! -
Поет от КЛАСА!!!
-
Нищо ново под слънцето!
А ти, ти си ПОЕТ, Румене!!! -
Чета кога си го писал и недоумявам.Все така актуално!И тъжно.Защото ще продължи дълго още.
А много ми хареса,признавам!! -
Може би така творците тихо възстават
срещу несгодата, несвободата, нелюбовта...
Има смисъл постоянен творбата ти, Поете!!!
Поздравления!!! -
Актуално е и днес!!! Поздравления, Румене!!!
-
Наистина е много актуално и днес!
-
Благодаря ви!
-
Чудесно,и след три "петилетки" и малко отгоре,пак си е актуално!Поздрави!
-
И сега е така. Но ти пиши, кумец, някои се храним с поезия! Не ни оставяй гладни!
-
Еееееееееееееееееееееее.......страхотно е!!!Поздравявам те!!
-
Поклон!!!
!!!!!!!!! -
Много приземяващ стих.
Аплодисменти !!! -
Добре е , че има още поети. Техните стихове правят живота по красив
и поносим, събуждат съзнанието...остават следа във времето.
с обич, поете -
Истинската Поезия е нужна винаги,особено сега.А на"вътрешното ти Аз" отговорът ми е:
Поезията е вселена-
лети с крилете на Пегас,
пречистена и вдъхновена-
надвила време,смърт и власт.
П.П.А твоята Поезия е такава!
-
Колко тъжно...но за жалост така е в реалния живот!
-
Поздрав!!!
-
Много харесвам поезията ти !
Този стих е невероятен ! -
Нестандартно изложена гражданска позиция.
Абсолютно си прав,но само с хляб не се живее.
Изливай душата си!Някой ще те почете и ще почувства,
че не е сам в чувствата си!
Страхотен стих!!! -
Многопластово подреждане на емоции и чувства!
Много ми хареса!
Аз те чета поете!
Поздрав! -
"Седя над бутилка червено вино
и съчинявам куплети,
а в главата ми мисъл: "Дано
да се удавиш, поете!"
Давя си мъката в чаша със вино,
а тя си плува най-невъзмутимо...
Прелях от нея капка на килима-
да станат греховете ми простими...
На дъното на чашата остана -
петно от кръв - незаздравяла рана.
Петно от кръв на мъката послание,
че тя не се поддава на удавяне .
ПОЗДРАВЛЕНИЯ!НЕВЕРОЯТНО НАПИСАНО И ВСЕ ОЩЕ АКТУАЛНО!!!
-
Твоето вътрешно аз е човечно!
Браво! -
Развълнува ме стихът ти Румене!
Знаеш ли колко често,тази дилема стои и пред мен!
Но реших,ще пиша въпреки всичко!
Поздрав за силният стих! -
“Със самотата свикнах, със мисълта – не мога...”
И се пека на бавния й огън...
Започвам отначало, объркана притихвам...
Безмилостно натрупвам конфузната й лихва...
-
Много реален стих, поздравлвния! И как само си го казал. Много силно и въздействащо наистина. Харесва ми стилът ти
-
ПОКЛОН!!!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
