Мога да ти дам очите си...
Да виждаш образа си постоянно...
Да бършеш влюбено сълзите си
и да мислиш за мене непрестанно...
Мога да ти дам устните си...
Да те докосват с трепет нежен...
Да те галят леко думите ми...
И пламъкът в тях да бъде вечен....
Мога да ти дам дланите си две...
Да усетиш колко топло те прегръщам...
Но нима за прегръдка нужни са ръце,
когато сама не мога пръсти по гърба ти да обгръщам? ...