Mога аз и боса

Jul 9, 2022, 9:23 PM

Poetry » Other

308 2 5

Коя съм аз? Там някоя. Коя ли?
Ах, колко невъзпитано и пошло!
Подвикват възмутено: —"По сандали
и чорлава къде се стягаш? Рошло!"

Къде се стягам? Хубав е въроса,
очите ми с цвета са на череши.
Ако ви пречи – мога аз и боса,
а босият не трябва да се реши.

Ох, да, забравих – Бог ви е избирал,
с коприни, маски, кокове и шноли,
но вечер, ако седне на по бира,
е само с рошли – по душа... И голи.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Patrizzia (Надежда Ангелова)

2022-07-13T07:20:29+03:00

Чем лохматичные, тем симпатичные, Вики.
Самодива (Вики)

2022-07-12T10:24:57+03:00

Хахаха, Наденце, дрескода е без значение, ние и с бални рокли, пак можем да
сме рошави Отвътре
Jackie151 (Антоанета Иванова)

2022-07-09T21:47:01+03:00

Права си, да си мисли който каквото си иска. Тези, белите, пък душите им сивички.
Patrizzia (Надежда Ангелова)

2022-07-09T21:31:43+03:00

Не буквално, Тони, милчика. Писна ми от "скромни", "бели", "добри... И отровни."
Jackie151 (Антоанета Иванова)

2022-07-09T21:27:53+03:00

Забавен стих, рошло! На по бира може и по хавлия! Недей гола, срамота е!