Мога ли да понеса повече от две истини наведнъж, Да бъда истински с теб, Да престана да вярвам в приказките, Защото принцесите отдавна дезертираха в някаква Друга, порно-реалност?
Мога ли да понеса рано сутрин да се погледна В огледалото, да видя раните от снощи... ...От така нарачената любов?
(Няма да мога да ги видя, тези рани са невидими, те са раните в ума ми, които ти остави с последните Си думи...)
Мога ли да понеса липсата на рима в стиховете си, Мога ли да понеса алергията си към клишета и кича, Целият този Кич, който си заслужава главната буква?
Мога ли за момент да не бъда толкова
Нравоучителен, Досаден, Влюбчив, Изоставен, Въртящ се в един и същ кръг, непрестанен кръг, Вечно забравям колко е часът...?
Лондон не напуска съня ми, Тъй както Аз не напускам Тъмнината, Аз съм на сигурно и знам:
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Според мен имаш голямо поетично бъдеще.
Дано да имаш и късмет!