Feb 15, 2008, 8:54 PM
Могили...
Сърце разкъсано, душата - лед,
жестока скръб по липсващо дете...
и няма по-жестока драма от това -
чедото свое майчица да погребе!
Бездушните автомобили си свистят,
но ХОРА управляват ги, нали?
Защо се случват всеки ден почти
трагедии подобни и защо, кажи?
Не е виновен само алкохолът,
а разумът на всеки Уж "водач"-
в опиянение да управлява звяра,
дори да е по светло, не - по здрач.
По пътищата - множество могили,
цветята росни вехнат от сълзИ,
които няма никога да върнат
съня в добрите майчини очи.
(Моля, не оценявайте!)
жестока скръб по липсващо дете...
и няма по-жестока драма от това -
чедото свое майчица да погребе!
Бездушните автомобили си свистят,
но ХОРА управляват ги, нали?
Защо се случват всеки ден почти
трагедии подобни и защо, кажи?
Не е виновен само алкохолът,
а разумът на всеки Уж "водач"-
в опиянение да управлява звяра,
дори да е по светло, не - по здрач.
По пътищата - множество могили,
цветята росни вехнат от сълзИ,
които няма никога да върнат
съня в добрите майчини очи.
(Моля, не оценявайте!)
© Петя Кръстева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Няма нужда от оценка - просто наистина е някакво безумие по пътищата! И го обзема човек болка и гняв дори от безсмислието на тази нелепа и страшна война....Всички сме се сблъсквали с подобни гледки, наистина е ужасно! Поздравявам те за позицията ти.
-
Разтърсващ стих!Няма по-силна болка от майчината...
-
Трагедия, която може да се предотврати, но за съжаление разумът зад волана не надделява!
Разтърсващ стих, мила Петя! -
Поклон пред стиха ти,Петя!!!
-
Настръхнах...Поздравявам те за гражданската позиция, Петинка!
-
Петинка, казала си всичко...Поклон!
-
Вчера...случайно попаднах на такава майка...Видях жестока болка в очите й...Няма думи, с които да се опише!
-
Разтърсващ е стиха ти! А лек за душите на майките няма как да се намери до края на живота им!
-
...
Разтреперваш... -
Поклон!
-
Боли....
Разкъсващо, оставящо следи.
! -
Силен финал!Поклон!
-
Поклон....
-
Разплака ме...
-
Без думи...
-
не зная какво да кажа...натъжих се.
-
;( рекички породи стиха в мен...
-
лошото е че всичко зависи от човешкия фактор, но се осъзнава само след свършен факт, защото всеки смята, че това не може да му се случи
-
В мен този стих породи този спомен!
Ако желаеш погледни го - напълно те разбирам....
ето тук: http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=91886 -
душицо....
нямам думи!
голямата скръб е безмълвна! -
Цял ден ми е тежко и не ми стига въздух!
Плаках и сега пак ми се плаче!Коли-убийци!
Като си представя гледката,която видях днес...!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Душата ми плаче ...