Моите Българи
Вървя и гледам хората с тъга,
моите българи са навели глава.
Те бяха горди и смели някога,
сега са тъжни,с живота водят борба.
Гледам очите им и виждам сълза,
стискат я с клепачите но има тъга.
Тя се спуска и изгаря техните лица
пада бавно и попива я майката земя.
Старите хора спомнят си само младоста,
младите с куфари отиват в чужбина.
Там ще родят своите български деца,
а те ще станат гражданите на света.
А тя нашата тъжна,българска родна земя
вече не ражда плодове както някога.
Напукана от жажда за вода и свобода,
попила някога на героите си кръвта.
Моите българи са обикновени,част от мен,
аз ги виждам и живея с тях всеки ден.
Борят се ,оцеляват по български тук и сега,
останали в България,в трудности и нищета.
© Валентин Миленов All rights reserved.