Моите Българи
Вървя и гледам хората с тъга,
моите българи са навели глава.
Те бяха горди и смели някога,
сега са тъжни,с живота водят борба.
Гледам очите им и виждам сълза,
стискат я с клепачите но има тъга.
Тя се спуска и изгаря техните лица
пада бавно и попива я майката земя.
Старите хора спомнят си само младоста,
младите с куфари отиват в чужбина.
Там ще родят своите български деца, ...