В безбрежен океан на прегоряла нощ

стоях безмълвен и зашеметен,

гледах обществата на безжалостния нож

и чаках със надежда вятър нероден.

Какво не правих, какво не върших

след лутания и измами

и като че ли на крачка да прекърша

себе си във вой на вълча панорама.

Къде не бях, какво не мислих,

стихиите ме блъскаха отвред,

но аз пак продължавах,

всичко във годините прелистих,

въртях се с ужас в дихание

на шизофренен ред.

Окаян се видях, изтръпнал

в полумъртвие скован,

тогава в полумъртвието дъх усетих,

магнит от мене се отдръпна,

отстъпваше нощта от разбушувания океан.

Пред мен изникнаха в мъглата ,

белоснежни църкви,

църквите на моя нов живот,

животът след безбройни часове

и срещи с мъртви,

на съвършени подлости

във опита ми за разплата,

в безсилие да зърна

истинската диря на безсмъртния кивот.

Пред мен простряха свята мъдрост

църквите съзидани от непозната сила,

съзидани от непоклатимата прегръдка

на невидяна твърдост и безкористна закрила.

Бях онемял във долетяла радост,

а вятърът около мене

разлистваше от нищетата

настъпилата вяра за нов живот и младост

във истинния поход любовта и свободата!

гр. София, 20.09.2015г.