Моите кошмари в дългите нощи,

моите демони – искат те още.

Разкъсват ме жива, цяла, отвътре

и моля се да ме има и утре.

Всичко, което остава, е спомен,

от дълбините на паметта ми отронен,

от съзнанието ми отдавна прогонен,

за сърцето ми така отровен.

Чакам те още там да се върнеш,

чакам те още да ме прегърнеш.

Не искам теб и твоето време,

а само усмивката ти…

болката ми да отнеме.

И ето ден като всеки друг,

да го живея се научих напук.

Има цветовете на дъга,

винаги ми носи мъничко тъга.

Носи ми още много мечти,

пълен с въздишки и скрити сълзи.

А ако теб си пожелая,

дали ще те имам на края?

На края на този ден.

Като всеки друг,