Стоя над белите листи
и думите бавно редя,
обладана от моите мисли
не разбрах, че настъпи нощта.
И редят се стихове нежни
за любов, за копнеж и тъга,
за живота прекрасен и земен,
за красивите малки неща.
За цветята разцъфнали в двора,
за птиците долетели от юг,
за лекият звън на простора
за белият снежен кожух. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up