Живея отдавна по стари канони.
От малък съм учен да спазвам закони.
По моите пътища - трудни, телесни,
аз пиша и страдам със моите песни.
Живея с мечтите, с надеждите голи
на мен да се падат и важните роли.
От мен да зависи и утре-то ново,
и всички да чуват и моето слово.
Негоден съм вече да слушам словата
на псевдогерои с "ума" им в главата.
И да ме смайват със глупости пошли
от някакви там си изпаднали рошли.
И аз ги изхвърлям лошите думи -
все камъни едри от моите друми,
вървяни на нокти във дните мъгливи
със кравите сиви - отдавна дръгливи.
И аз ще притурям към моите песни
стипчиво и люто във думите пресни
с надежда, че утре денят ще е ясен
и няма да духа пустинника бесен.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Благодаря,Руми!
Радвам се, че харесвате!Желая ви хубав ден!