И капе от небето тиха скръб
Възкръснала в прозрачни капки.
А лято синьо ти обръща гръб,
Заспивайки с вълните гладки.
"Мой ред е." - смигна ми Октомври
И затанцува с вятъра в косите.
Подпали във листата огън див,
Разбърквайки по-своему боите.
Уви ме нежно в сивите мъгли,
Погали за последно с ярко слънце,
Нашепна ми мастилени мечти
И скри се в есенното злато.