Щом взор отправя аз към теб
в мен грейва нежно зарево...
А ти стоиш - същински Феб
и питам се - сега какво...
Но с порив плах пристъпвам аз,
за мен си сън недостижим...
В душата ти е пълен мраз,
а чувствата ми - само дим...
И чезна аз в горчивина,
посипват ме безброй тъги...
В гръдта ми пак е мрачина
и тъй не ми е до шеги... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up