Jul 31, 2008, 6:56 AM

Мой малък Ноа (in memoriam) 

  Poetry » Odys and poems
965 0 5

"Тези редове посвещавам на малкия Ноа. Той живя на този свят твърде кратко, но остави в душата ми своята крехка следа."

 

Безмълвен ангел протегна

ефирна си ръка.

Едно дете поведе

от живота към смъртта?

- Не! Към вечността!

Дете, с очи като море,

с душа по-чиста от небе.

Ръчички в светлината се потапят,

нозете от земята се отлепят.

И в майчина прегръдка,

то с ангела полита,

в светлината се заплита.

Къде отива? - Не запита.

Там болка няма вече,

и страх, и студ

остават надалече.

А долу мама бе сама,

от мъката и то нищо не разбра.

Очите и изгубено ронеха сълзи,

момченцето помисли, че вали.

И чу детето божий благослов,

Иисус шептеше му с любов.

Личицето бледо засия,

душата чиста отлетя -

към безкрая, вечността

... любовта.

Почивай в мир, мой малък Ноа!

© Миглена Джордан All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??