От утрините тихо чакам да се спусне знак,
под клепачите си съм събрала хиляди години мрак.
За сърцето си престорено съм в нощи светли все вървяла,
зад очите ми затворени океани са прелели.
Със стихиите съм идвала -
все така неканена,
все чужда, тиха, безразлична.
И оставала съм късно вечер до леглото ти-
от дъха по устните примамена,
без нужда, плаха, безконечна.
Цяла нощ съм твоя,
а на сутринта, ...