Jan 11, 2014, 8:52 PM

Може би 

  Poetry » Love
458 0 0
И сам стоя във тъмнината,
и болка силна във душата
разкъсва ме отново.
Дори и да не струвам аз за тебе много,
очаквам повече сега...
И проклинам своята съдба,
че срещна ме с теб в онази нощ,
а сега, като че ли с нож
разкъсваш моето сърце...
Тъй красиво е твоето лице
и тез очи, като небесна шир,
впиват се в мен и чувствам мир ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йордан All rights reserved.

Random works
: ??:??