Не разбирам днешните хора,
а търся се измежду тях.
Лицето ми подпухнало от умора,
че толкова много търпях.
Търпях на болка и унижения дори,
за да бъдат те добре.
но никой над мен не се смили,
И плувам сама в дълбокото море.
Защо толкова злобари има по земята?
Грабейки от нашите души.
И с тази завист прокълната,
променят човешките съдби.
Защо вината все е в тези,
които знаят що е да боли?
И оставяйки трайни белези,
невинното сърце да кърви.
Може би за всичко има лек,
и той е в правилните хора.
Те са с характер благ и мек,
ще ги познаеш по тяхната умора.
И те се борят срещу трудността,
успокой ги, кажи им че са красиви,
защото се прави път на любовта,
а това което е чувство, прави ни щастливи!
© Мимету Сладката All rights reserved.