Може би
На боклука в бунището в калта,
стара и вече непотребна,
стъпках и изхвърлих любовта
и не видях сълзата и последна.
Но сълзата набъбна във калта,
от бунището богато наторена
и порасна плачеща върба,
плаче тя за мечта несподелена.
И душата ми се гърчи в непристъпния замък,
в гранитен камък сърцето тупти,
разумът гори във вечен пламък ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up