Jul 3, 2008, 10:04 AM

Може би 

  Poetry » Other
503 1 8
Може би
На боклука в бунището в калта,
стара и вече непотребна,
стъпках и изхвърлих любовта
и не видях сълзата и последна.
Но сълзата набъбна във калта,
от бунището богато наторена
и порасна плачеща върба,
плаче тя за мечта несподелена.
И душата ми се гърчи в непристъпния замък,
в гранитен камък сърцето тупти,
разумът гори във вечен пламък ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алекс учо All rights reserved.

Random works
: ??:??