Да можех да бъда от слънце венец,
ореол щях да бъда над тебе.
Но аз съм иглица, с тънък конец
правя възли и бодове дребни.
Да бях от небето спуснат фитил
да огрявам тревиците нощем,
но съм буренце, пълно догоре с тротил,
и се пръсвам при всяко докосване.
Ако съм камък назъбен, хвърлен по теб,
или съм болка и крясък, и рана,
ще ударя на бяг. Но съм паячен плет.
И по ъглите все ще оставам. ...