Огън в душата...
Гори и не спира!
Прах по земята...
Капка любов,
това е остатък!
Къде ли отиде?
Някъде в мрака...
Спомен болезнен,
спира дъхът ми...
Няма е вече,
сърцето не трепва!
Превърнах се в лед.
Боли ме, ала не плача!
© Нели Вичева All rights reserved.
Ако ти е много тежко,
можеш и да поплачеш,
но важното е да продължиш
напред, хубаво стихотворение.
С много обич.