Apr 24, 2006, 5:53 PM

МОЖЕ БИ РЕДЯ... 

  Poetry
581 0 5

 

 

Може би редя

недодялано слова,

но не съм учил

аз никога за това.

Правя го понеже не мога

с молив и четка

да пресъздам очите,

що ме от дълго време

вълнуват в мечтите.

 

Глупак съм бил,

от любов оглупял,

и глупак ще бъда аз.

Но не искам да живея

без нея

дори и един час.

 

Смисъл тя дава

на живота отново.

Затова за нея

всяко сърце е готово.

© Вили Тодоров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря за мненията! Към Вероника: Може-е-е! Може-е-е-е-е! Защото не поглеждаме втори път! А се влюбваме винаги от пръв поглед! Представяш ли си колко неща на този свят щяха да останат ненаписани, ако отправяхме и втори поглед? Ужас, не ми се и мисли!...
  • Личи си, че това, което пишеш идва направо от сърцето. Поздравче!
  • Да!
    Благодаря за този остроумен отговор.Мисля , че си прав!
  • Към Диана: Това е просто едно признание, един щрих върху листа и нищо повече. Колко от нас биха си признали за това? Е, аз не се срамувам да го направя!
  • Още много трябва да работиш върху това стихо!
    Досадно и наивно!
Random works
: ??:??