Може би редя
недодялано слова,
но не съм учил
аз никога за това.
Правя го понеже не мога
с молив и четка
да пресъздам очите,
що ме от дълго време
вълнуват в мечтите.
Глупак съм бил,
от любов оглупял,
и глупак ще бъда аз.
Но не искам да живея
без нея
дори и един час.
Смисъл тя дава
на живота отново.
Затова за нея
всяко сърце е готово.© Вили Тодоров All rights reserved.