Jan 5, 2008, 6:48 AM

Може би те имах 

  Poetry » Love
848 0 25

Написах го след като прочетох стиха на Незабравима - "Следистинно"

п. п. Креми, нямаше как да не ми дойде музата!!!

 

Може би те имах... В миг на мимолетност,

когато ти до мен камбанено заспиваше,

а сутрин ти поднасях тихичко кафето.

(Дори това ме правеше щастлива).

И нетърпеливо, отброявах глухи часовете.

Жадувах само трепетно да те докосна,

на прага ми пристъпил и макар без цвете.

(Аз не задавах никога въпроси!)

Не попитах за онази страст. Със времето

дали не бе отлитнала със ветровете?!...

Вярвах в тихата любов. И даже в бремето,

а с него поникнаха и страховете.

Може би те имах... В миг на мимолетност

или бях повярвала във глупави желания.

Не ме боли! Изтръгната съм от човека,

не успял да се пребори със мълчанието.

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??