Дъждът превърна се във мокър сняг
и в миг донесе зимна красота.
Покри със нежност влажната земя
като художник с вятърен замах.
Посипа леко жълтите листа,
не паднали все още от дърветата,
сбогуващи се дълго с есента
и помнещи дъха на лятото и жегата...
Покри и къщите, и хората,
поглеждащи навън през запотените стъкла,
навя в мислите им снежното спокойствие
и радостта по Kоледа в уюта на дома... ...