Скитам отново в пустия град...
Навън е тъмно, мокро, студено...
И вали тихичко топлият дъжд пак...
Топло е навън, а в мен е заледено...
Аз крача боса по земята,
и се къпя в окена на моите спомени...
За миг подавам си ръката,
но се сепвам, защото съм безбожно сама...
Опитвам се да намеря смисъл, напред да продължа,
да намеря една причина да обичам...
И все така в дъжда си вървя...
Какво не бих дала отново след спомена да тичам... ...