МОЛБА
Горчи във чашата ми миналото...
Прахосвах се по разни кръчми...
По тичане след разни фусти...
А просто трябваше да те обичам!
Аз просто трябвало е...просто,
съвсем обикновено да обичам.
Без обещание за вечност,
дори без обещание за прошка.
Така, съвсем спокойно,...кротко,
но силно в тебе да се влюбя,
и на себе си да обещая,
никога да не те загубя!
И само туй да обещая!
На себе си,
а не на тебе.
Повтарям се...
Туй ясно значи,
че искам още малко време.
Аз искам още малко време...
Само колкото да те обичам!
Аз искам още малко време...
Само, колкото е вечност!
Горчи във чашата ми миналото...
Простих се с твоите очи...
А този стих, молба е закъсняла...
Че не те обичах...Моля те... Прости!
Емил Стоянов
07.10.2016г.
© Емил Стоянов All rights reserved.