Укроти стихията на твойто слово
не погубвай себе си и мен!
Като Везувий, стой далече и високо,
че лавата му ме обгръща в плен...
Ключът си към сърцето аз не крия
но страх ме е от възрастта.
За грешки и преструвки няма време...
По- близко ний сме до смъртта!
Остави ме кротко да прегърна
безцветните си сиво-черни дни...
Не влизай! Имай милост!
Остави ме! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up