Прокарай ръце през косите ми,
потъни, безпризорен, в тези обятия.
Удваи се без капчица страх във очите ми,
не търси за туй термини и понятия.
Не ще успееш да си обясниш
какво се случи, какво ще се случва.
Опитай само времето да уловиш
и да го заключиш, за да спре да отминава.
Тихо, спри... Не говори.
Нека душите ни сами се разберет.
Разумът си навън, пред вратата забрави
и ела тук божествен, опияняващ, пожелан. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up