Feb 10, 2013, 6:37 PM

Молба 

  Poetry » Other
492 0 0

 

 

 

          МОЛБА

 

Разпусни душа, развесели се,

недей се спотаява в плен,

прости, забравих за мечтите,

за радостта и страстите във мен.

Не искам мъка и сълзи,

не мога вече да болея,

забравих радост и мечти,

дори е трудно да запея.

Не мога да заплача даже

в горещи сълзи да се давя,

а ти, душа, да ми разкажеш,

че жива си и не забравяш.

За порива на любовта, която

затихнала дълбоко в мен,

страст ще възроди по-свята

и огрява всеки идващ ден.

И с тебе пак ще изживеем

миговете пълноценни,

напук на злото ще живеем

и пак ще сме благословени.

© Гинка Любенова Косева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??