Dec 29, 2005, 12:05 AM

МОЛБА 

  Poetry
687 0 3

 

 МОЛБА

 

В ръце ме подържа

и ето, че реши да ме захвърлиш.

В ненужните си вещи –
може би.

Но проста истина забрави –

не съм прочетен вестник,

нито  кукла Барби

и мога истински от болка да крещя.

Аз имам като всички други –

ръце, очи,
та даже и сърце.

Не е ли странно?!

Ти не забеляза,

че жив човек  в ръцете си държиш.

Сама ще си отида някой ден,

но дай на времето да излекува

копнежа, мислите обсебил

и сълзите,
които ти ми подари.

Почакай,

моля те!

Със дните всичко ще отмине –

но днес ужасно ме боли...

© Елена Бързева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??