Много неща не са ми ясни,
А понякога думите са тъй опасни,
Криво разбрани и изтълкувани.
Пречупени през нараненото ни съзнание.
Кървава ревност, дълбоки рани.
Страх от самота е заобикалящата ни среда.
Ела до мен, прегърни ме, успокой ме, утеши ме.
Отърви ме от мислите. Помогни ми.
Кажи ми, че ме обичаш и всяка друга ти отричаш.
Че съм аз жената - единствена и желана.
Тази, която дълго си чакал и за която нощем си плакал.
Ще подам ръка, ще повярвам, ще се усмихна. ...