Jan 27, 2006, 5:10 PM

МОЛБА 

  Poetry
725 0 3

МОЛБА

Боиш се да ме срещнеш даже,
с усмивка да докоснеш моите очи -
като крадец ръце притулил
отнасяш спомена за мен.
Поспри! Не бързай да избягаш!
Не теб ще изгори затихващият огън
на болката, припламнала за миг.
Не искам като бреме да остане
сърцето ми във твоя ден.
Почакай! Помогни ми да ти кажа
спококойно "Сбогом!", с равен глас.
Тогава тръгвай!Даже не ми кимай!
Не се страхувай, просто продължи.
Разделящото острие на твойте стъпки
във себе си ще нося,
ала ти върви!

© Елена Бързева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??