Объркана съм и не знам кой е моят път.
"Да дойда ли при теб?" - не, не и този път.
Иска ми се, но боли, а ти не разбираш това, нали?
Искам да си тръгна, искам да забравя за това,
но ти сякаш ме спъваш на всяка моя стъпка.
Нямам сили вече, разбери, остави ме, остави, нека си отида, просто ме забрави.
Обърни се просто и тръгни, и аз ще се изправя някой ден,
и ще тръгна, но не по твоите следи, моля те, тях ги заличи.
Ако те няма, ще се справя знам, но ако си тук ще се изгубя там...
някъде в тъмнината, изсмукваща ранената душа,
но теб не те е грижа за това, ще остана там съвсем сама,
затова моля те, върви, страх ме е от тъмнината, разбери. ...