Aug 17, 2012, 1:12 AM

Молба към Бога 

  Poetry » Other
454 0 3

Уж се раждаме равни пред Бога,

а не виждаме равни край нас.

Всеки тръгва с човешка тревога

и се бори за право на глас.

 

За идеите святи и чисти

колко паднаха в тази земя?

А пък други в тартанови писти

надпревара за власт ги събра.

 

Един вдига комини в простора,

вдигнал гордо под дланите взор.

Друг парите брои за отмора –

те миришат на кръв и позор.

 .

Ако още Бог в облаци стъпя

и съзира дворци и гета,

да посочи на хората пътя

със една Витлеемска звезда.

 

Да не пали в тях дяволски страсти,

да ги прави щастливи, добри –

по делата да бъдат прекрасни,

па макар и с различни съдби.  

© Иван Христов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Да ги прави щастливи и добри!
    На човек друго не му е нужно!
    Поздрав!
  • Много задълбочено! Поздрав!
  • Рудин, много истинско си го написал." А не виждаме равни край нас ""Да не пали в тях дяволски страсти" Поздрав, прекрасно е !
Random works
: ??:??