vui4oto (Момчил Манов)
112 465
Aug 1, 2018, 10:26 AM

Молба за милост 

  Poetry » Love
765 2 2

Незнайно как - но всяка вечер

ти в мойта стая тихо се промъкваш,

а след това - бушуваш в моя мозък,

като подпийнала на бала херцогиня...

 

А после пък - подобно на диспечер-

у мене урагани всякакви забъркваш,

които карат ме - подобно восък

да падам долу и да прося милостиня!

 

Да искам прошка, за това че нещо не направих,

или натрупах прекалено много грешки,

или че сторих нещо непростимо - 

оттук - нататък - всичко ми е криво ...

 

Живота си не мога да оправя - 

пред погледа ми - има само пречки!

Тежи връз мен една вина за трима!

Голяма грижа имам! Спасете ме! Залюбих самодива!

© Момчил Манов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??