Запяха птиците. Над двора.
Обикнах всичко. Без капка корист.
Присветна слънце. Посред нощ.
Небесно звъннах. В красив разкош.
Тя бе жена. С душа на ангел.
Дойде в съня. От Бог изплакан.
И аз сиях. Почти без сили.
Не беше грях. А исках милост.
Защото там. Далеч в съня ми.
Оставах ням. Такъв.. без думи.
Но бях си жив. И дишах с обич.
В разкош красив. Дошъл от Бога. ...