Събрани дланите пред устните,

вперени във купола очи,

момент отвъд делата светските,

по бузите сълзи.

Тамян, блестяща свещ смирена,

 всички сме еднакви пред иконата,

 "Богородице", някой си изстена,

 на колене по-лесно се споделя болката.

 Насаме с Всевишния и Правдата,

 дошъл да кърпиш скъсаната си душа,

 да изгориш греха си на свещта във пламъка

 пред невидимото свеждаш ти глава.

 Въздишка буди тишината,

 не вярваш още, че си в храм,

 странно облекчен, забравил суетата,

 осъзнаваш, че никога не си бил сам.