Не те намерих, Господи, в небето –
завръщам се сама след всеки полет.
Дали не си зад прашните пердета –
съвсем до мен?... За всяка луда пролет
помолих те за прошка. Ти къде си?
Ела нощес, ела на чаша вино,
че нощите са непосилно тесни
от праведност, скрепена с твойто име.
Ела да скърпиш тялото с душата,
изправени на нож откак съм жива,
с целувка спри на дявола ръката
за дяволската жажда да ме има. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up