Apr 27, 2016, 12:54 AM  

Молитва 

  Poetry » Love, Other
505 0 7

Усещах те като

глътка горчиво кафе

 

парещо и тръпчиво в

гърдите ми.

Измъкваше се бавно.

Грациозно.

 

И не оставяше спомен

от теб.

 

Вървях и се спъвах

в неведение.

Силуетите неясно чертаеха пътища.

 

Тишината плачеше

неумолимо.

А часовникът отмерва времето.

Тик-так.

Тик-так.

 

Милиони шептяха

в ушите ми.

Насочваха ме към грехове

и страдания.

 

Целувах чужди устни.

Вглеждах се

в други очи.

Тик-так.

Тик-так.

 

Щастието е разтегливо понятие.

И никога

няма да можем,

да го изживеем напълно.

И.

© Любослава Пиринкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??