Ей го там, иззад двата баира,
стъпва тихо щастливият юни.
Топъл вятър в косите му спира
и надеждата – да го целуне.
Слънчоглед се ратваря, нечуйно,
жилав мак, срамежливо намига.
Щом зората, сияйната, руйне,
вие сребърни трели авлига.
Летен облак се спуска грижливо,
знойно чело момчешко изтрива.
В менче златно поточе, игриво,
му поднася водицата – жива. ...