Часовникът съзнанието ми раздира,
а съдбата ми проклета рани дълбае.
Виж, в бяг как душата ми умира
и гласът ми пресипнал яростно ругае!
Спри се, дай ми дъх да си поема!
И води ме през вихри, бури, урагани!
Нищо, че шири се песента ми уморена.
Нищо, че сълзите ми са презрени, поругани!
Не ме оставяй в на битката разгара!
Не позволявай на омразата човешка да изпепели
съвестта ми в капана на светската поквара
и истините съкровени - в презрени лъжи!