Feb 4, 2005, 7:11 PM

Молитва 

  Poetry
1241 0 2
Усмивка бледа,
пробуждам те в малко, теменужено човече
и блясък бегло се промъква в очите.
Ръката ми опива се от нежност.
Не казвам гласно..
Подухват мисли.
Разхождам те в най - приказните сънища
и на криле от вятър те покачвам,
орисано да бъдеш неизпълнено..
Жадувам да ти влея топлината,
да изрисувам свят от бели звуци
от всички демони да те отмъкна.
Не се плаши,
не се...
от стъкленото в погледа,
от крехкостта в недъгавото тяло.

Ще се счупиш ли...

Изтанцувай

живота си.


© Хей All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??