Nov 16, 2004, 8:35 AM

Молитва 

  Poetry
1404 0 0
Прозорецът преглътна светлината
свирепо потече от нея ноща
аз стоя сама,без звук в тъмнината
залязла,нещастна,убита,сама.
Опряла длани в длани за молитва
изгаряйки за късче топлина
но болката в душата не затихва
изгарям бавно като падаща звезда.
Защо едни са радостни,без сълзи
посрещат първата разпукала зора,
а други със усмивки бегли,бързи
потапят се сами във самота?
Аз моля се да мога да се смея
да бъда като капчица роса
но само,само да преодолея
тази толкова горчива самота.

© Ангелина Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??