Едно клето дете боледува сега.
Не го давай ти, Господи, млад на смъртта.
То не го заслужава, подай му ръка
и не го заличавай от тази земя.
Бди над него, тъй както над всеки от нас
и убий болестта му ведната, в тоз час.
Не, не ни го отнемай, защото е грях.
Подари на душата му песни и смях.
Благодарно то до живот ще остане.
След години гордо пред теб ще застане
със прегърбено тяло и бели коси,
от дълбоката старост очи ще склопи.
Но години ще минат до старостта,
нека да радва роднини сега.
Да имат щастливо и здраво дете,
затова не позволявай то да умре.
© Александър Валериев All rights reserved.