... като светилник грейнал сред нощта...
Николай Лилиев
Родино мила - наша скръбна рана!
Едно достойнство ти остана
и то блести в душите наши
с надеждата, че пак те има.
Опазихме ли свидното ти име?
Защо понякога насън ни плаши?
Сънуваме наяве твоето страдание.
Цъфти в очите ни признание
към забравени от нас скрижали.
И вместо храм - намираме руини, ...